Опенхаймер на визионера Кристофър Нолан (препоръчвам първите му два филма Following и Memento,

" Опенхаймер "  на визионера Кристофър Нолан (препоръчвам първите му два кино лентата Following и Memento, а не тези, с които се прочу) е абсолютно филмът на годината и макар че е още рано, надали някой ще го надмине и измести. Според IMDb е № 33 в  класацията за най-хубавите филми на всички времена (оценката му е 8.7), а номинациите и премиите предстоят - в индустриални количества. Разказ за талант, чийто персонален живот не е за образец и е много комплициран, а достижението на живота му е и неговото проклинание (но това може да усети единствено честен и внимателен човек).

Робърт Опенхаймер (Килиън Мърфи) е талантлив и упорит търсещ и ученолюбив физик, който след учене по целия свят се връща вкъщи и стартира работа с способния, само че вцепенен Лорънс (Джош Хартнет. Опенхаймер се дами по обич за разведената красавица  Кити (Емили Блънт, която прави роля за награда), само че прекарва дълго време и с любовницата си комунистка Джийн Татлок (Флорънс Пю). Веднага след включването на Съединени американски щати във Втората международна война полковник Лесли Гроувс (неузнаваем Мат Деймън, също с роля за " Оскар " ) събира екип за конструиране на нуклеарна бомба, като поставя отпред Опенхаймер, който разполага всички в ранчото си Лос Аламос. Останалото е история.

Безспорно геният на Опенхаймер е учредителен, не толкоз теоретичен, а прескачащото напред-назад деяние ни придвижва и няколко години след края на войната, когато завистливия и лицемерен политик Луис Страус (Робърт Дауни Джуниър, гигант) му отмъщава за мислена засегнатост и измислена непризнателност. Това, което за моя изненада мнозина не схващат, е (може би комунистическите клишета и разкази са жилави и трайни), че стартирането на атомната бомба е било неизбежно, наложително и несъмнено нужно. Решението е взето от честни и осведомени хора, нали. Япония е изгубила войната, само че отхвърля да се бие цивилизовано, промива мозъците на деца и ги изпраща да се взривяват на американските самолетоносачи, убивайки стотици. Докога? А един десант в Япония (подобен на този в Нормандия), който е другото решение, ще докара до неведнъж повече жертви и от двете страни, в сравнение с бомбардировките с новото оръжие над два града. Затова и Опенхаймер в никакъв случай не се извинява за бомбата, няма защо. Но като почтен и кардинален човек с полезности, той изпитва скрупули и съмнения - неслучайно Хари Труман (невероятно " камео " на Гари Олдман) му подава саркастично кърпичката си и не желае да вижда повече този crybaby. Те са потушени в началото от концепцията, че е поставил завършек на всички войни, по тази причина е срещу водородната бомба на  Едуард Телър (Бени Сафди, добър самостоятелен режисьор). Докато не чува покъртен: " да, ще има мир, до момента в който някой не измисли по-голяма бомба ".

Краят е еманация на всичко казано дотук. Опенхаймер проронва пред Айнщайн (Том Конти); " Май предизвикахме верижната реакция, която ще унищожи света ". Това не се случи, само че от този момент сме на ръба, а Нолан се пита и терзае дали човечеството въпреки всичко ще бъде на висотата на тестването за неговата заможност и зряла възраст.